Напиши „есе” – спечели къща!

Не може да не сте попадали на тази история от преди няколко месеца. Като оставим настрана, че целият сценарий се беше класически пример за „фейк нюз” – как еди-кой си подарявал къща някъде в САЩ, само на „цената” на едно есе, то реакциите показаха и нещо друго. Мнозина наистина написаха „есе”, без изобщо да знаят какво означава това понятие. Хиляди се хванаха на „кукичката”, като сметнаха, че е достатъчно да натракат три букви на клавиатурата и толкова – остава им късметът да се надяват на голям палат някъде в щата Уайоминг (или пък Охайо, все едно)!

Оказа се, че малцина знаят как се пише есе

Или поне тези, които наистина са наясно, не се подведоха по елементарната уловка от електронните медии и социалните медии. А всъщност това е възможно най-свободният като форма, съдържание и дължина вид текстово произведение, което се изисква от учащия по време на образователния процес. Това е и вид текст, който може да се открие и сред произведенията и на някои от най-великите представители на световната литература. Едно есе може да бъде истински шедьовър и няма нищо общо с елементарни въображаеми конкурси, в които „джакпотът” е къща в Щатите.

Свободната форма на едно есе ясно сочи, че този тип текст има място сред хуманитарните дисциплини във висшето образование. Същевременно е абсолютно немислимо да се пише такъв текст в някоя от точните, природни специалности. Може да се развие курсова работа или тема по математика, информатика или физика, но есе – някак-си не си го представяме, когато в един труд трябва да бъдат намесени много числа и формули. Когато обаче темата е свързана с повече лични разсъждения, когато не се базира толкова на природните закони, а на други науки като психология, социология, културология например, то есето предоставя оптималната форма за изразяване.

Означава ли това, че можете да пишете каквото и колкото си искате?

Не съвсем. Действително, едно есе предоставя много повече свобода на действие и структура, отколкото да речем една курсова работа, при която има предварително зададена тема, структура и обем. И все пак, когато трябва да напишете есе, то е малко вероятно да сътворите текст от 10-15 или повече машинописни страници. Обикновено като дължина този вид произведение се изисква да бъде кратко, но не и твърде кратко. Да, има примери за текстове от по няколко изречение, които също спадат в графата на есетата, но когато получите такова задание в университетския живот, то по всяка вероятност се търси обем от около три до пет стандартни страници.

Колко време написването на есе? Отговорът е относителен и индивидуален. Възможно е да успеете за час или два, наистина е постижимо, но не за всеки. Една седмица пък изглежда като излишна разточителност на време. С малко повече концентрация и без излишно разтакаване едно есе може да бъде измислено, написано и редактирано за два или три дни. Това включва съставянето на една чернова, която се оставя да „отлежи” за няколко часа или за една нощ, последвано от връщане към същия текст на свежа глава. Вторият прочит може да роди нови идеи, които да доведат до допълване на текста или пък до отстраняване на изречения и пасажи, които вече изглеждат неуместни.

Въпреки че съдържа свободни и лични разсъждения, които не е задължително да кореспондират с някаква официална теза, едно есе не е поле за графоманска изява и за празни приказки. Така, както една курсова работа има своята структура, така и този по-кратък вид текстово изразяване трябва да следва логична и смислена последователност в изразяването на мислите. А освен това при писането на есе е задължително позоваването и придържането към фактите – все пак не става дума за научна фантастика, за описване на същества с 6 крака и 8 глави, а за процеси и явления, наблюдавани в реалния човешки живот.

Да обобщим: създаването и оформянето на есе се базира върху реални факти и събития, а самият текст представлява разсъждения върху тези факти и събития. Когато студент си избере да създаде текст за Стокхолмския синдром в програмата по психология (независимо дали иде реч за специаността или само за една дисциплина от семестриалния курс), то той трябва да бъде наясно какво представлява това понятие. Пишещият трябва да обясни явлението, да даде примери от реалността, а свободните размисли вече са свързани с това какво например би могло да предизвика пораждането на симпатия и съпричастност от похитения към похитителя (каквото всъщност означава Стокхолмски синдром), но и при тях позоваването на чужди мнения и сравняването им също може да бъде част от подхода.

Тогава какъв е проблемът?

Да речем, можете да научавате готови понятия, но ви е трудно да развиете собствени разсъждения. Нямате сериозни проблеми да напишете курсова работа от 20 страници, когато тя се базира на прочитането на няколко тома с литература и синтезирането на информацията. Когато обаче трябва да развиете по-свободната форма, се чувствате несвойствено и не знаете откъде да подхванете. Хуманитарните специалисти от https://www.kursovireferati.com са готови да ви помогнат – може и само с насоки, а в краен случай и с написването на целия текст. Но имайте предвид все пак, че едно есе изразява вашата същност и мисли, т.е. поне основата и черновата трябва да произлизат от вас, а за нас да остане доразвиването на идеята и оформянето й в интересно за четене и смислено като съдържание изложение.

Срокът за създаване на есе без съмнение е по-кратък от времето, необходимо за написването на курсова работа. Но все пак не се залъгвайте, че всичко може да се случи от днес за утре. Това го няма в реалния живот, както и не е възможно да спечелите къща в Щатите, ако напишете „есе” в социалните мрежи.