Състав и правила за писане на есе

Качественото есе зависи от три важни компонента: изходният материал, който се взема при писане, обработка на материала, използване на аргументи и аргументи.

Писането на есе се състои от няколко части:

1. 1.           Въведение. По правило той съдържа собствено разбиране и отговор на поставения въпрос. Добре е да напишете какво точно ще бъде разгледано в есето, да си поставите цел и да посочите информация, която няма да бъде включена в съдържанието. Освен това трябва да посочите основните моменти и ключови дефиниции, например: „под ликвидност на средствата имам предвид следното“. Ако трябва да напишете есе, където има различни гледни точки на учените, тогава този факт трябва да бъде посочен в увода. Собствената гледна точка трябва да бъде поставена в основната част, може би дори да подчертае този елемент отделно.

1. 2.           Основната част. Тя съдържа аргументиран анализ и обосновка, като взема предвид наличната информация, използвайки данни на други учени по този въпрос. Тази част често представлява трудности при писането, тъй като е наложително да се подчертаят заглавията, фактически на които ще се извърши независим анализ, тъй като именно в тази част трябва да се направи мотивирано проучване. И така се налага обмислянето на една мисъл за един параграф.

Ако в началото се предполага, че е написано есе в чернова, се препоръчва абзаците да бъдат номерирани, за да не се заблуждават и да се проследи логическата последователност на представяне на материала. Всеки параграф трябва да бъде логично продължение на предишния. После, след като прочетете черновата, можете да определите коя информация е излишна и коя трябва да се добави.

Когато пишете есе, стилът на изпълнение е много важен. Ако данните са прекалено обобщени, е възможно да бъдат премахнати, като се наблегне, че есето изисква потвърждение на собствените си разсъждения, което показва възможността за открита демонстрация на гледна точка и използването на данните по необходимия начин.

Освен това по време на процеса на писане могат да възникнат противоречиви въпроси. Разбира се, никой не очаква студентът да може да намери отговора на въпрос, който учените не биха могли да определят. Тук трябва да вникнете в същността на казуса и да стигнете до собствения си извод по този въпрос.

Освен това често възникват трудности при избора на литература и използването им в есето. Когато ползвате нечии мисли като свои, трябва да използвате кавички. Също така не бива да се позовавате на произведения, които никога не са били четени от вас. Ако учителят ви зададе въпроси, няма да има какво да отговорите.

           3.         Заключителната част. Тя трябва да бъде в най-сбит формати да съдържа резултатите от представените аргументи. Възможно е също да има препоръки как да се използват резултатите, като се вземе предвид връзката с решението на други задачи. Можете да използвате малък илюстративен материал.

Правила за писане на есе

За разлика от тестовете, есетата не предлагат формат с множество възможности за избор (когато ви се предлагат няколко отговора за избор). Писането на есе не е ограничено във времето, можете да го пренапишете много пъти, помолете приятели да прочетат вашето есе. Възползвайте се от всички възможности и се опитайте да избегнете често срещани грешки.

От формалните правила за писане на есе можете да посочите само едно - наличието на заглавие.

Вътрешната структура на есе може да бъде произволна. Тъй като това е малка форма на писане, не е необходимо да се повтарят заключенията в края, те могат да бъдат включени в основния текст или в заглавието.

Аргументацията може да предхожда формулирането на проблема. Изложението на проблема може да съвпада с окончателното заключение.

За разлика от есето, което е адресирано до всеки читател, затова започва с „Искам да говоря за ...” и завършва с „Стигнах до следните изводи ...”, есето е забележка, адресирана до подготвен читател (слушател). Тоест на човек, който в общи линии вече си представя какво ще бъде обсъдено. Това позволява на автора на есето да се съсредоточи върху разкриването на новото и да не претрупва презентацията с официални подробности.

Грешки при писането на есе

Лоша проверка. Не мислете, че можете да се ограничите в проверката на правописа. Прочетете есето си и се уверете, че няма нееднозначни изрази, неуспешни завои и др.

Изморителен предговор. Няма достатъчно части. Твърде често интересно есе губи в това, което е списък на изявленията, без да ги илюстрира с примери. Есето се характеризира с обикновени клишета: важността на упорит труд и постоянство, учене от грешки и т.н.

Многословност. Есетата са ограничени до определен брой думи, така че трябва да използвате тази сума разумно. Понякога това означава да се откажете от някои идеи или подробности, особено ако те вече са споменати някъде или не са пряко свързани със случая. Такива неща само отвличат вниманието на читателя (слушателя) и засенчват основната тема на есето.

Дълги фрази. Колкото по-дълго е предложението, толкова по-добре - някои кандидати смятат така. Това обаче е далеч от истината. Дългите фрази все още не доказват коректността на автора и кратките изречения често дават по-голям ефект. Най-добре е, когато в есе дълги фрази се редуват с къси. Опитайте се да прочетете есето на глас.

Ако почувствате спиране на дъха си, разбийте абзаца на по-малки абзаци.

Когато приключите да пишете есе, направете това упражнение. Задайте буква на всеки параграф: или S (кратък), или M (среден), или L (дълъг). S - по-малко от 10 думи, M - по-малко от 20 думи, L - 20 или повече думи.

Правилното есе има следния или подобен ред на буквите - M S M L M S.

Неправилно есе характеризира тази последователност от букви - S S S M L L L.

Не претоварвайте есето. Когато пишете есе, пуснете думите от енциклопедиите.

Неправилната употреба на такива думи отвлича вниманието на читателя, омаловажава значението на есето. Избягвайки подобни често срещани грешки, можете да заинтересувате експертната комисия (преподавателя) от вашия опит