Социалните мрежи – „убиЕйци” на образованието или как не се пише курсова работа

Младите хора прекарват толкова време в интернет и особено в социалните мрежи, че тотално неглижират своето образование. Ако вместо да „цъка” в Instagram и да „лайква” във Facebook, Пешо, Гошо или Тошо беше отделил същите тези часове, за да прочете и да пише по възложената му курсова работа, резултатът нямаше да бъде толкова плачевен. Така де, никой в Twitter няма да го спаси от поправката на септември, която може да опъне дебела сянка над очакваните летни купони, тъй като не се знае дали след това всичко ще продъллжи „на есен с песен”.

„Старците” само мрънкат, защото не разбират новата вълна

Това също до голяма степен е вярно. Един човек на средна възраст, който има във визитката си висше образование, със сигурност може да обясни много по-добре какво е курсова работа или реферат, нищо че е бил студент преди двайсетина години, отколкото да осъзнае какви са „трендовете” в социалните мрежи. А те могат да бъдат и много полезни, защото наистина носят много информация, която достига до милиони хора за минути, дори секунди. Но така, както Facebook дава връзка към редица полезни факти и места в интернет, така също тази социална мрежа (или която и да е от популярните, които не са професионално насочени) бълват тонове „фейк нюз” и откровени скудоумия. Така че истинската мъдрост се постига тогава, когато човек може да отсява ценното от плявата.

Може ли да се напише курсова работа с пост във Facebook?

Преди десетина години такъв въпрос би звучал абсурдно. Сега обаче не е съвсем така. Предполагаме, че мнозина първокурсници са убедени, че ако зададат няколко въпроса на своята „аудитория” в социалната мрежа, то ще получат достатъчно отговори, за да напишат цяла курсова работа. Или хайде – поне да оформят есе или да разработят реферат. Колкото и странно да звучи за „старата школа”, този подход може да има своите ползи. Със сигурност студентът ще трябва да мине и през книгите и четенето, но ако си е подбрал правилната публика, то може да получи ценни съвети в каква посока да поеме и какви източници да ползва при търсенето и събирането на информация.

И тук, естествено, отново идва на дневен ред въпросът с филтрирането и синтезирането на полезните от безполезните и дори вредните съвети. Под един пост (или „туит”) в социалната мрежа могат да се разгорят абсолютно безпредметни дискусии, които при това да отклонят темата в грешна посока и повече да объркат питащия, отколкото да му помогнат. Ако учащият реши да приема Facebook, Instagram или Twitter като просто една референция на чуждите мнения по пътя към събиране на фактите за обемната курсова работа, това може и да бъде полезно. Разчита ли се обаче „постващите” да дадат основните насоки и тези в този студентски труд, пък и в някой по-малко обемен като реферат или есе, тогава питащият може да бъде засилен в тотално погрешна посока.

„Стига с тези компютри! Защо не стъпите в библиотеката?”

Това биха казали хората от „старата школа”, които хем са прави, но не съвсем. Да не се ползват богатите възможност на съвременните технологии е меко казано неразумно, а да се иска от млади хора да се посветят изцяло на зубренето на текстове от старите книги не звучи адекватно. Но пък и да се залага само на източници от интернет при писането на курсова работа също не е удачен вариант. Вече споменахме проблема с многото плява в мрежата, нали? Не че в библиотеката всичко ще ви бъде полезно и все пак там има хора, които селектират съответните произведения, за да попаднат те в архива и да се ползват от посетителите и абонатите. Така че е извършена една филтрация, която отсъства (поне на пръв поглед, тъй като Google знае за нас повече неща, отколкото ние самите знаем) в интернет.

Като стана дума за Google, търсената на полезна информация в уеб пространството също не е толкова лесно и винаги достъпно. Търсачките са настроени да работят според по-общо валидни алгоритми, които могат и да не бъдат полезни, когато се издирват факти за индивидуален проект, какъвто е една курсова работа или реферат. А когато темата е и по-специфична, се очертава да падне голямо ровене, преди да се открият необходимите „тухлички”, които да построят „сградата”.

Социалната мрежа дава второ мнение – имате нужда от него

Всъщност, Facebook може да даде не само второ, но и трето, пето и десето мнение, което да обърка студента, търсещ начин да състави добър реферат или да напише оригинално есе. Допълнителното мнение и съвет, разбира се, са от полза, въпросът е от кого ще ги получите. Ако специалността ви е от хуманитарния профил, то можете да се насочите към специалистите от www.kursovireferati.com . Експертите, с които ще се свържете, могат да ви дадат както базови насоки, така и цялостни решения при написването и оформянето на курсова работа от 10 или 20 страници.

А ако сте отделили твърде много време на „лайкове” и „туитове”, ако смятате, че нямате много време да се справите сам с възложената задача, ние също сме насреща. Имайте предвид, че когато трябва да се напише курсова работа от десетина страници или повече, няма как да очаквате това да се случи за ден-два. Разумният срок, който даваме, е седмица, понякога и повече в зависимост от темата и сложността на заданието. Наясно сме, че понякога изпълнението трябва да е по-бързо, което обаче води и до по-висока цена на труда на нашите специалисти. Така че – ценете времето си, както и това на другите. И заповядайте при нас, ако не сте сигурни какво да правите с университетската задача, която ви е възложена!