Изготвяне на есе като форма на научна работа
Есето като форма на научна работа
Есето е друг вид самостоятелна работа, която се използва по-често в часовете по философия и сродни предмети, където се изисква да се провери способността на ученика или студента да разсъждава самостоятелно по конкретен въпрос.
Именно в тази учебна работа може да изразите вашите собствени мисли и способността за обосноваване и доказване. „Есе“ е френска дума, но има латински произход (exagium – претегляне). Есето се определя като философски жанр, т.е. литературно-критически, историко-биографичен, публицистична проза, комбинирайки личната позиция на автора с неустойчива, често необичайна, ориентирана към изказа в разговорната реч подредба.
За основоположник на жанра "есе" се счита френският философ Мишел де Монтен, автор на трактата „Експерименти“ (1580 г.). Написвайки есе, авторът се научава да мисли, да доказва своето мнение и да го изразява в текст. В днешните времена на компютрите и технологиите учениците започват да губят тези умения. Мнозина търсят правилната мисъл в огромния Интернет и това е по-лесно и бързо и вместо да мислят и разсъждават по дадена тема, просто изтеглят необходимия файл. Това понякога е удобно и спестява усилия. Но така тези ученици, разчитайки на компютрите, не се стремят да развиват своята памет, умствения си потенциал.
И по този начин разумът остава назад - след като си придобил умение да разчиташ на чужди мисли, същите те насочват да тръгнеш по по-лесния път, който е определен от някой друг, вместо самият ти да избереш какво да мислиш и как да го кажеш. Способността да мислите независимо ще ви позволи да покажете своите собствени разсъждения в научната работа, каквато се явява есето.
Есето не е набор от мисли, есето има структура. То е като всяко писмено произведение - трябва да има увод и заключение, в което се представя тема или проблем (това се посочва в увода) и се прави обобщение (заключение). Понякога е логично това обобщение да се включи в основния текст, а след това и в самото заключение да се направят изводи по цялата тема. Основната функция на есето е да се представят мисли на автора, които да се изложат в кратка теза, която да е формулирана ясно. Основната мисъл трябва да се подкрепи от аргумент, още по-добре е, ако са два (трети аргумент вече ще е в повече), които да потвърждават истинността на вашето изявление и те трябва да бъдат логично свързани.
Трябва да се внимава и какви изречения се подбират, например да се внимава кога ще използвате изречения, които започват със „Според мен ...“ или „Както се аргументира Кант...“ или "Мисля, че ...". По принцип такива изречения е логично да се използват в едно есе. Но са обикновени и в много случаи звучат като клише. За себе си можете предварително да съставите очертанията на своето есе във формата на изложение и тезата, която ще подкрепяте с аргументи. Когато имате план за изложението, ще сте готови да създадете един подреден текст и мисълта да се изложи ясно. Затова не се отдалечавайте от темата, ясно формулирайте мислите си. Есето трябва да изненадва - със стил, идея, начин на мислене, с правилно изградена логика. Така ще се запази значението, което авторът влага във всяка фраза, разкривайки дадена тема.
Есето трябва да е с малък обем - от две до пет-шест страници.Текстът, както обикновено, е разделен на параграфи. В съдържанието на есето се набляга на заглавието, което да насочва към конкретна тема. Така се създава възможност темата да бъде разработена смислено и без да се отклонява от самото заглавие. Заглавието на есето може да бъде въпрос, а може да включва и конкретен отговор, който да развиете в изложението. Научете се да мислите ясно и логично!
Стилът на презентация на есето трябва да е артистичен, ярък. Тук няма ограничителна рамка. Можете да покажете нивото си на езикови познания, както и да използвате собствен речник. Но не усложнявайте изреченията с излишно претоварване от думи и подредба. Желателно е дълги и кратки изречения да се редуват.
Препоръчително е да не се използват шаблонни думи, да не се прекалява с терминология. Препинателните знаци ще ви помогнат по-точно да изразите настроението си, така че не се колебайте да ги използвате. Не се разсейвайте от сродни теми, които са тясно свързани с вашата!
Ако уводът трябва да заинтригува читателя (слушателя) към вашата работа, заключението има за цел не само да обобщи, но и да позволи да Ви запомнят, ако есето е успешно. Опитайте да помислите как ще изберете последните фрази в есето си и дори за заключителното изречение! Много е важно да не правите правописни грешки. Ако допускате такива грешки, рискувате да получите по-ниска оценка, но и впечатлението, което ще оставите от Вашата работа, няма да е много добро, въпреки че сте се постарали да изложите мислите си интересно.
В есето не трябва да има позовавания на източници, а по-скоро да се изказват собствени мисли. Но цитати от книги или думи на известни личности ще са полезни като доказателства в подкрепа на вашите разсъждения.Понякога има мнение от други автори, което е противоположно на вашите мисли. Ако го споменавате, тогава аргументирайте мнението си и обяснете защо не сте съгласни с други мнения.
В същото време е препоръчително да се направи препратка към творбите на друг автор. Когато работата по есето приключи и решите, че е готово, опитайте се да го препрочетете отново. Ако подготвяте есе у дома, тогава трябва да го прочетете още веднъж. Тогава ще разберете дали всичко е наред с вашата работа. При спокойния прочит на работата се проверява дали написаното в текста е ясно, вижда се дали има повторения в текста, има ли случайни грешки (печатни грешки).
Емоционалният израз на мислите в есето често води до допускане на малки грешки и след като прочетете текста, винаги можете да премахнете дефектите. Не винаги е възможно да прочетете текста в училище или в студентската аудитория, но учителят или преподавателят все ще може да ви прости за подобни грешки като има предвид емоционалното настроение, от което сте били обзети докато сте писали есето. В есето главно се оценява мирогледа на автора, неговите мисли и чувства. Есето винаги е предназначено за конкретен читател (слушател), а във вашето положение са важни на първо място учителят/преподавателят и учениците/състудентите от вашата група.
